Днес най-сетне реших да ви разкажа как се натъкнах на едни много запазени тротоарни плочки втора ръка на добра цена. Та ето как се случи всичко:
Станах сутринта и с жена ми решихме, че е време да постегнем вилата на нейното село с малко качествена бетонова настилка около къщащата и около мястото където паркираме колата.
Аз като почтен стиснат мъж реших, че няма да влагаме много средства, тъй като разходите за ремонт няма да са малки, а вилата се ползва от дъжд на вятър. Та реших да влезна в ролята на домашен майстор, който сам ще си монтира качествени бетонови тротоарни плочки, които ще си намери също така сам на супер цена.
Както се казва да да ама не… Започнах естествено от близката железария и склада до нас за строителни материали. Там нещата не ми се сториха много добри, имаха плочки но не такива, които да ми харесват. Следващата стъпка, която възприех естествено е да попутам чичко Гу Гел чо, който ми даде солидна доза информация и ме вкара в страшен филм.
Като напишеш тротоарни плочки излиза море от информация, сайтове, сайтове, сайтове и все едни и същи снимки правени на компютърна програма.
Та едва ли ще са същите като дойдат при мен в двора. След дълго и многочасово дзверене в монтора намерих една фирма, която си беше зансела тротоарните плочки едно към едно реално, даже хората бяха направили едни доста нескопосани клипове, на които наистина успях да разгледам плочките тротоарни дори с техните леки недостатъци. Тези неща неможеш да ги видиш навякъде, защото са прикрити.
Та реших се да си купувам от тази фирма за градинарски стоки моите хубави тротоарни плочки. Измерих пространството и що да видя ми то ми трябват 120 кв.м плочки. Това си беше една солидна инвестиция, като се има в предвид че средната цена на една плочка е 2 лв, но пък ти трябват 4 – 5 бр. за кв.м и то това е цената само на плочите.
Ами пясък, ами чакъл, ами цимент ами вода, ами бира за майстора? Решихме да набавяме първо материалите за основата на плочника, който искахме да направим около вилата и алеите в близост до паркинга, за да не се каляме много когато започне есента. Оказа се, че можем да минем и без чакъл само с пясък. Но нещо не бяхме предвидили – ще са ни нужи бетонови бордюри – също цената е 3 – 5 лв за 1 бр. бордюр, който е 50 см дълъг.
Грубата сметка за материалите започна да разширява моите зеници доста сериозно. И както всички нормални стиснати хора, започнахме да отхвърляме някои неща, така че да се съобразим с бюджета, който беше скромните 4500 лв.
Това, което започнах да търся на първо време бяха тротоарни плочки втора ръка на добра цена. Започах по строителните борси, но се оказа, че не не предлагат такива неща. Отново прибегнах към интернета. Плочки бетоново втора ръка – пълно в сайтовете за обяви. Но модела, който с бях харесал в градинарския сайт с едни готини квадратчета уви го нямаше.
Естествено човек трябва да направи компромис с нещо – дизайн или цена. Естествено цената надделя. След дълги телефонни разговори и договорки с няколко човека, дори малко пазарлък имаше на едното място, успях да намеря нужното ми количество тротоарни бетонови плочки втора ръка (втора употреба). Плочките ги продаваше някаква строителна фирма, която правила ремонт на частна детска градина. От управата на детската градина подарили на строителите всички стари плочки с условието, че ще си ги вземат безплатно без да се налага да се заплаща за демонтажа и транспорта.
Като се заговорихме за доставка или транспорт на качествени тротоарни плочки втора употреба, задължително ги направете на палет и наемете специализиран транспорт. Не правете моята грешка да ги претоварвате с бус на приятел. Първо че може да счупите част от плочките, които и без друго са втора употребва и са доста изстрадали и втро ще се изгърбите от претоварване, а повярвайте ми това са много плочки и много тонове бетонов материал.
За щастие строителната фирма, която ни продаде тротоарни плочки втора ръка на супер цена ни услужи с едно камионче снабдено с голям кран. Това доста улесни работата. Аз намерих 10 палета от моя приятел с буса и се хванахме с него да наредим плочките тротоарни втора употреба в/у плаетите. Отне си цял ден, а ние не сме от най-мързеливите. Е изпихме по някоя бира, но само за да не се обезводним.
Недостатък на бетоновите тротоарни плочки втора ръка е, че някои от тях са малко изподрани, други са кални и мръсни, трети са с разлика в нюанса и цветя. Но майстора на фирмата, където товарихме плочките втора употреба тротоарни ни каза, че това е нормално и цвета на плочките ще се уравновеси като ги наслагаме на мястото им само след няколко месеца. Аз лично бях много скиптичен, може би защото си мисля, че всеки иска да ме изклати и така у мен има едно чувство на недоверие в хората, но това, което каза майстора за тротоарните плочки втора ръка се оказа абсолютно вярно (видях го след няколко месеца и едно избиване с водоструйка). Но в този момент, когато товарихме това ми се струваше като търговски евтин трик, за да не с откажем да ги вземем.
Та натовариха ни плочките, занесохме ги на вилата срещу скромната сума от 700 лв., което за транспорт на 10 бр. палета си е ок. За справка новите плочки, бяха с 40% по-скъпи, а транспорта им беше с 20 лв по-скъп. Двайсет лева са си двайсет лева – малко бира и малко мезе за домашните майстори на тротоарни плочки втора ръка на супер цена.
След като ги занесохме до двора усетихме какво е да имаш малка дворна врата. Камиончето, което си беше камионище трудно влезе в двора, за щастие с моя другар успяхме да откачим вратата и единия кол на оградата. Изкуството на тротоарните плочки втора ръка изисква жертви.
Влезна камиончето и изсипа всичко що беше в него на няколко места. Аз лично си отдъхнах – вече си имам качествени що годе тротоарни плочки втора ръка на супер цена и за плочките и за доставката, но до тук добре, а после? Как ще се подредят, как да направя основата за тротоарни плочки втора употреба? Това се неща, за които ще разкажа по-нататък в моя готин блог.
Благодаря на Коцето моя приятел, който работи в the best home and garden catalog за голямото рамо. Вижте и малко информация за тротоарни плочки втора ръка София на разумни цени.